Новата европейска бедност - да нямаш собствено легло и чисти дрехи
Ако някой преброи леглата в домакинствата и броя на членовете им, ще се стресне сериозно от резултата
В България доста обичаме да повтаряме като развалени механични зайчета, че сме най-бедните в Европейски Съюз, и да се съпоставяме с румънците или албанците. Голям кеф ни прави, в случай че излезе някоя ранглиста, която демонстрира отрицателен тренд като да вземем за пример тазгодишното издание на показателя за човешкото развиване на Организация на обединените нации, където се регистрира огромен спад за България. Само че малко на брой си направиха усилието да се задълбочат какво се крие зад този показател и че
спадът се дължи на увеличената смъртност по време на пандемията
И до момента в който върви това мрънкане, малко на брой сънародници си дават сметка, че у нас към момента има ужасяваща беднотия с африкански размери.
Но за нея няма формален измерител или статистика. У нас не всички хора имат лични кревати. Те или споделят леглото си с още хора, или спят на нещо друго - дюшек на пода, дъски, остарели черги. Тази беднотия не интересува множеството хора, тъй като тя се отнася за тези другите - некъпаните, неработещите, дето си продават гласовете. И това не са пенсионерите, за които всички се грижат, само че те са си заслужили ориста. Всъщност съществуването на взаимност с
най-пауперизираната: най-обедняващата част от хората е основният белег за цивилизованост на едно общество
И не става дума за политически клишета за ляво, дясно и по средата. А за естествена човещина. Свръхексплоатацията може би носи доста пари на работодателите. Но можеш ли да бъдеш благополучен и богат, в случай че знаеш, че има хора, за които остаряла пружина за легло е лукс. И не става дума за щедрост или реституция на социализма, а за естествена обществена отговорност, която разрешава на обществата да съществуват въобще.
Сега доста възторг има за пияните водачи, които карали и не ги глобили. Но същото е и с работещите небогати. Не може да работиш най-неприятна и тежка работа и да не можеш да купиш легло за порасналото си дете. Или пък да го получиш под формата на някакво подкрепяне или щедрост. Независимо държавна или частна.
Пауперизацията - крайното обедняване на огромни елементи от популацията, е феномен на капитализма, обвързван със устрема за свръхпечалби и непрекъснат напредък. Това са така наречен още работещи небогати. Процес, при който по време на рецесии се свиват непрекъснато разноските за труд, основно от най-уязвимите пластове на обществото. Малцинства, младежи.
Особено присъщ абсурд е, че се появява при огромен недостиг на работна ръка
Така е било в Япония и Германия след Втората международна война поради убитите мъже по фронтовете. Вместо, когато се търси квалифицирана работна ръка, тя да продава труда си по-добре, става противоположното - нискоквалифицираните стават все по-експлоатирани и последователно се декласират изцяло и стават потомствени сиромаси.
Ако нямаш чисти облекла, с цел да отидеш на изявление за работа, и нямаш някакви характерни умения, не можеш да намериш високоплатена работа и надлежно поемаш каквато и за колкото намериш. Съответно нямаш осигуровки и децата ти губят обществени асансьори като положително обучение. И се влиза в спиралата роден безпаричен, живееш безпаричен и ще бъдеш завещан от небогати.
Дори и Путин да не пусне бомбата, неконтролираната беднотия рано или късно ще счупи страната. И това не е проблем на политиците и страната, а на българското общество като цяло.
Като се каже ром, множеството ни сънародници гнусливо сбръчкват нос. “О, това са едни мръсни, миризливи хора, които не работят и крадат ”. И постоянно е съпроводено от допълнението: “Аз не съм расист (расистка), само че за какво най-малко не се къпят ”. Истината е следната: Циганите не са нечистоплътни, а са просто небогати. И въобще не е правилно, че не се къпят или не се перат. Ако някой бял българин се престраши и влезе в циганска махала, първото, от което се впечатлява, е количеството прани облекла. Това е по този начин, тъй като те са небогати и нямат доста облекла, правят мръсна и непривлекателна работа и надлежно се цапат доста. Крадат от апетит, и то не всички. Има цигански общности, в които кражбата е безусловно неприемливо събитие. За страдание, неподдържаните жилища, тела и облекло стават към този момент присъщи и за белите българи, дори от относително новопостроените квартали. И това е реалност, който е печален и не влиза в клишето “беден пенсионер от краен квартал ”
Децата без кревати и без чисти облекла - новият знак на европейската беднотия
Нов знак за действителната беднотия в европейските условия се постанова от ден на ден като прецизен измерител на мизерията. Защото всичките макроикономически алабализми като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, линии на беднотия и впрочем сякаш справедливи фактори действително не дават картина за бедносттта в Европа като цяло и България в частност.
Разбира се, че не може да се съпоставя бедността в България със страните от субсахарския пояс. У нас, както е известно, гладни гробища няма. Климатичните особености не разрешават да има същински апетит. Така е и в множеството европейски страни. Има и относително добре работещи системи за подкрепяне. Но в случай че някой член на фамилията, нормално това са деца, няма лично легло и лични чаршафи, това е изрично доказателство, че това семейство претърпява в последна беднотия, даже и да не гладува или студува. Затова многочислените обществени служби и неправителствени организации у нас би трябвало да вземат да преброят броя на леглата в семействата и да го сравнят с броя на членовете му. Резултатът ще е стряскащ. И преди да им подаряват таблети, да вземат да им подарят по една пружина. Фактът, че няколко генерации спят на едно легло, може би наподобява хипарско различен, само че зад него се крие последна бедност. Това значи, че въпросното домакинство не е в положение да отдели средства за нещо друго с изключение на храна, алкохол, цигари и отопление. Това домакинство не е в положение да посрещне какъвто и да било ексклузивен разход от вида - пътешестване до друго обитаемо място или влизане в болница.
Друг аршин за измерването на бедността, който набира известност във Англия, е дали семейството може да покаже най-малко един комплект чисти облекла за всеки един член. Тук някой ще каже: “Ама те, ромите, са си мръсни, не държат на тия неща ”. “И англичаните, и те са едни бели роми ”, ще добави различен хитрец.
А в действителност опцията да имаш чисти облекла за децата си е най-безспорният аршин имаш ли пари за сапун, топла вода и измъкнал ли си се от вълчия капан на храната и никотина. Вероятно мамите, които изхвърлят всяка година по един куфар детски дрешки, се чудят защо става дума. Но за много хора на европейския континент опцията да се преоблечеш е разкош. И тук не става дума за нови фешън маратонки, а въобще за чисто и крепко долни дрехи, завивки, памперси. Да не приказваме за подобен разкош като чорапи.
В България доста обичаме да повтаряме като развалени механични зайчета, че сме най-бедните в Европейски Съюз, и да се съпоставяме с румънците или албанците. Голям кеф ни прави, в случай че излезе някоя ранглиста, която демонстрира отрицателен тренд като да вземем за пример тазгодишното издание на показателя за човешкото развиване на Организация на обединените нации, където се регистрира огромен спад за България. Само че малко на брой си направиха усилието да се задълбочат какво се крие зад този показател и че
спадът се дължи на увеличената смъртност по време на пандемията
И до момента в който върви това мрънкане, малко на брой сънародници си дават сметка, че у нас към момента има ужасяваща беднотия с африкански размери.
Но за нея няма формален измерител или статистика. У нас не всички хора имат лични кревати. Те или споделят леглото си с още хора, или спят на нещо друго - дюшек на пода, дъски, остарели черги. Тази беднотия не интересува множеството хора, тъй като тя се отнася за тези другите - некъпаните, неработещите, дето си продават гласовете. И това не са пенсионерите, за които всички се грижат, само че те са си заслужили ориста. Всъщност съществуването на взаимност с
най-пауперизираната: най-обедняващата част от хората е основният белег за цивилизованост на едно общество
И не става дума за политически клишета за ляво, дясно и по средата. А за естествена човещина. Свръхексплоатацията може би носи доста пари на работодателите. Но можеш ли да бъдеш благополучен и богат, в случай че знаеш, че има хора, за които остаряла пружина за легло е лукс. И не става дума за щедрост или реституция на социализма, а за естествена обществена отговорност, която разрешава на обществата да съществуват въобще.
Сега доста възторг има за пияните водачи, които карали и не ги глобили. Но същото е и с работещите небогати. Не може да работиш най-неприятна и тежка работа и да не можеш да купиш легло за порасналото си дете. Или пък да го получиш под формата на някакво подкрепяне или щедрост. Независимо държавна или частна.
Пауперизацията - крайното обедняване на огромни елементи от популацията, е феномен на капитализма, обвързван със устрема за свръхпечалби и непрекъснат напредък. Това са така наречен още работещи небогати. Процес, при който по време на рецесии се свиват непрекъснато разноските за труд, основно от най-уязвимите пластове на обществото. Малцинства, младежи.
Особено присъщ абсурд е, че се появява при огромен недостиг на работна ръка
Така е било в Япония и Германия след Втората международна война поради убитите мъже по фронтовете. Вместо, когато се търси квалифицирана работна ръка, тя да продава труда си по-добре, става противоположното - нискоквалифицираните стават все по-експлоатирани и последователно се декласират изцяло и стават потомствени сиромаси.
Ако нямаш чисти облекла, с цел да отидеш на изявление за работа, и нямаш някакви характерни умения, не можеш да намериш високоплатена работа и надлежно поемаш каквато и за колкото намериш. Съответно нямаш осигуровки и децата ти губят обществени асансьори като положително обучение. И се влиза в спиралата роден безпаричен, живееш безпаричен и ще бъдеш завещан от небогати.
Дори и Путин да не пусне бомбата, неконтролираната беднотия рано или късно ще счупи страната. И това не е проблем на политиците и страната, а на българското общество като цяло.
Като се каже ром, множеството ни сънародници гнусливо сбръчкват нос. “О, това са едни мръсни, миризливи хора, които не работят и крадат ”. И постоянно е съпроводено от допълнението: “Аз не съм расист (расистка), само че за какво най-малко не се къпят ”. Истината е следната: Циганите не са нечистоплътни, а са просто небогати. И въобще не е правилно, че не се къпят или не се перат. Ако някой бял българин се престраши и влезе в циганска махала, първото, от което се впечатлява, е количеството прани облекла. Това е по този начин, тъй като те са небогати и нямат доста облекла, правят мръсна и непривлекателна работа и надлежно се цапат доста. Крадат от апетит, и то не всички. Има цигански общности, в които кражбата е безусловно неприемливо събитие. За страдание, неподдържаните жилища, тела и облекло стават към този момент присъщи и за белите българи, дори от относително новопостроените квартали. И това е реалност, който е печален и не влиза в клишето “беден пенсионер от краен квартал ”
Децата без кревати и без чисти облекла - новият знак на европейската беднотия
Нов знак за действителната беднотия в европейските условия се постанова от ден на ден като прецизен измерител на мизерията. Защото всичките макроикономически алабализми като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, линии на беднотия и впрочем сякаш справедливи фактори действително не дават картина за бедносттта в Европа като цяло и България в частност.
Разбира се, че не може да се съпоставя бедността в България със страните от субсахарския пояс. У нас, както е известно, гладни гробища няма. Климатичните особености не разрешават да има същински апетит. Така е и в множеството европейски страни. Има и относително добре работещи системи за подкрепяне. Но в случай че някой член на фамилията, нормално това са деца, няма лично легло и лични чаршафи, това е изрично доказателство, че това семейство претърпява в последна беднотия, даже и да не гладува или студува. Затова многочислените обществени служби и неправителствени организации у нас би трябвало да вземат да преброят броя на леглата в семействата и да го сравнят с броя на членовете му. Резултатът ще е стряскащ. И преди да им подаряват таблети, да вземат да им подарят по една пружина. Фактът, че няколко генерации спят на едно легло, може би наподобява хипарско различен, само че зад него се крие последна бедност. Това значи, че въпросното домакинство не е в положение да отдели средства за нещо друго с изключение на храна, алкохол, цигари и отопление. Това домакинство не е в положение да посрещне какъвто и да било ексклузивен разход от вида - пътешестване до друго обитаемо място или влизане в болница.
Друг аршин за измерването на бедността, който набира известност във Англия, е дали семейството може да покаже най-малко един комплект чисти облекла за всеки един член. Тук някой ще каже: “Ама те, ромите, са си мръсни, не държат на тия неща ”. “И англичаните, и те са едни бели роми ”, ще добави различен хитрец.
А в действителност опцията да имаш чисти облекла за децата си е най-безспорният аршин имаш ли пари за сапун, топла вода и измъкнал ли си се от вълчия капан на храната и никотина. Вероятно мамите, които изхвърлят всяка година по един куфар детски дрешки, се чудят защо става дума. Но за много хора на европейския континент опцията да се преоблечеш е разкош. И тук не става дума за нови фешън маратонки, а въобще за чисто и крепко долни дрехи, завивки, памперси. Да не приказваме за подобен разкош като чорапи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ